Маркъс е на възраст между двадесет и тридесет години. По­стъпва на работа във фирма за производство на водопровод­ни части – в голям административен отдел с още 20 колеги. Джордж е управителят на фирмата. Директорите (шефовете на шефа) са в главния офис, на около 20 километра. Там се намира корпоративната база за цялата организация – конгло­мерат от няколко производители на строителни материали.

Маркъс винаги е бил съвестен работник и когато на интер­вюто Джордж му казва, че понякога ще се налага да се работи „извънредно“, той не обръща голямо внимание. Маркъс ми обясни случая. В безупречния си тъмносин костюм той изгле­ждаше точно като типичния успял млад директор:

Мислех си: „Е, това е модерна фирма, нали така? “ Ни­кога не съм бил против да работя допълнително, винаги съм мислел, че това е добре за кариерата и ще помогне да изпъкнеш. Е да, Джордж ми се виждаше малко уморен, но не се знае защо, нали? Изглеждаше ми доста свестен и опитен, а и наистина исках работата. Беше много по- стабилна позиция от предишната ми работа и се радвах да имам контакт с корпорацията, която притежаваше компанията.

Маркъс има научна степен по бизнес администрация и вина­ги подкрепя нестандартни подходи в работата. Допада му идея­та, че компанията е добре позиционирана на пазара и ще може само да спечели от някои свежи идеи. Става дума за дългого- дишна, стабилна компания с доста работници, покриваща всич­ки аспекти на производството, разпространението, продажбите, маркетинга, счетоводството и т.н. Чудесна възможност, мисли си той.

След стандартно интервю с изпълнителния директор Джор­дж, Маркъс получава работата. И е наистина доволен от себе си! Макар че Джордж е само на 42, изглежда по-стар. Въобще не прилича на високопоставен мениджър. Сивите му чорапи са твърде светли за тъмния му, измачкан стар костюм. По коп­ринената му вратовръзка има петна. Обувките му са скъпи, но мръсни и протрити. Може би от компанията нямат висо­ки изисквания за облеклото. По време на интервюто Джордж веднъж или два пъти препоръчва да „се спазват изискванията на главния офис“, но всяка индикация за неуспеха му да се справи като мениджър остава скрита.

Маркъс започва разказа:

Хей, това не е ,,Майкрософт“, но тук мога да имам влияние и да допринеса за растежа на компанията, като направя работата по-ефективна — например с планове за стимулиране на служителите, по-добри софтуерни сис­теми, управление на капитала – всичко, което научих в университета. Това щеше да е първата ми реална мениджърска позиция.

Имах договор, разбира се, и в началото имах и приятел­ка. Освен това играех в местния отбор по ръгби и нямах намерение да се отказвам нито от едното, нито от дру­гото! Така че твърдото работно време от 9 до 17,30 часа ме устройваше перфектно. Бях на работа, която исках, и нямах представа, че опитният пич, който беше така мил да ме наеме, скоро ще покаже истинското си лице.

Започна още първия ден. Помня, че ми показаха няколко доста остарели компютърни системи, които управлява­ха процеси като суровини, производство, управление на капитали и нареждане на плащания. Към пет и половина, като за първи ден, се почувствах уморен и започнах да си подреждам бюрото и да се приготвям за тръгване. Спом­ням си, че погледнах колегите – четирима или петима, с които бяхме в една стая. Беше странно. Никой от тях не мръдна, не изглеждаше, че ще си ходят скоро. Попи­тах единия кога приключват, а той се размърда неловко на мястото си и без да ме погледне в очите каза, че пове­чето колеги работят до „малко по-късно“. Аз бях твърде уморен, за да остана, и мислех, че те едва ли очакват от мен да работя до късно още през първия си ден, нали?

Така след няколко неловки покашляния от страна на но­вите ми колеги аз си събрах нещата и си тръгнах.

Случая на Маркъс е пример за успех. Ние ще покажем как внедряването на стратегия от самото начало може да доведе до драсгична промяна. Дори и да сте вече в порочния кръг, стратегиите пасват и за вас и ще ви помогнат да промените работната си среда. Както и в предишната глава, ще трябва да приспособите няколко идеи към своя случай, за да постигнете успех.

На следващия ден и до края на седмицата Маркъс стриктно се придържа към формалното си работно време. Той вижда ясно какво се случва, за щастие успява да разработи поредица от стратегии, които му позволяват да устоява (до момента) на мълчаливото искане да работи по-дълго.

Маркъс е самоуверен млад мъж с образование, подготвило го за света на бизнеса, и лесно установява, че Джордж страда на своята позиция. Очевидно е, че той поддържа контрол чрез схемата за удължено работно време. Преди това Маркъс не се е сблъсквал с такава ситуация, но всичко научено от него потвърждава убеждението му, че Джордж не си е на мястото. С кънтящи в главата му гласове на преподаватели, той устано­вява, че има самочувствието да се придържа към наученото. Маркъс обаче знае, че трябва да намери начин да ръководи шефа си и все пак да наложи присъствието си в офиса, така че да получи повишение и възможност за напредък в кариерата. Маркъс продължава:

Беше супер предвидимо. След първата седмица бях из­викан в офиса на Джордж и бях абсолютно сигурен какво ще последва. Джордж беше нервен. Чувствах се много не­удобно, искаше ми се да стана и да си изляза. Той ме по­пита защо не съм достатъчно отдаден на работата си и защо си мисля, че няма нужда да се старая като другите. Нямах ли амбиции за кариера в компанията? Разбирах ли какъв късметлия съм и т.н.? Очаквах действията ми да предизвикат конфликт, но изобщо не бях готов за такова сърдито и отбранително поведение. Беше бесен, че съм нарушил правилата в компанията.

Въпреки че преди бях репетирал мислено възможните отговори, усетих, че се извинявам. Казах, че ще се старая повече, но вътрешно знаех, че няма да стане. Просто исках да изляза от офиса му, да съм далеч от мрънкането му и казах първото, което ми хрумна, за да го успокоя. Бях убе­ден обаче, че гце държа на своето дори повече от преди.

В момента, в който се измъкнах от офиса му, почувст­вах облекчение, но се упрекнах за държанието си. Запо­чнах да подреждам мислите си и да търся начин да се справя със ситуацията.

Маркъс не успява да направи нищо конструктивно при първата си неприятна среща с Джордж, но е предприел нещо, което и вие можете да използвате при различни „шефски“ сценарии: дайте си време. Това често е нужно, когато без да подозирате се сблъсквате с крайна реакция или неосновател­но изискване. Маркъс е направил нужното, за да разсее напре­жението между него и Джордж на срещата; сега трябва да се отдалечи от ситуацията и да си измисли стратегия.

Четете още на SEOkok.com